КАПКА ОБИЧ
Всяко нещо, в което се пробвах,
беше облак небе, аз – натрапник,
и не бях даже дъжд в този облак,
не успях като обич да капна.
Сам се водих на сцената, в клуба,
а ме гонеха с яростни пръти,
ако можеше в мен да се влюбиш,
щях да стана натрапник в съня ти.
Нямах път до Олимп да отскоча,
с боговете да седна на маса,
нямам повод за паметна плоча
и е ясно, че нещата така са.
Тъй че нека си пишат трактати
и берат свойте рози от храста.
Тук във боя не съм се натрапил,
просто тук си е моето място.
Из „Нощоглед” – Цветан Начев

Be First to Comment