ЦСКА Е ДРУГОТО ИМЕ НА АРМИЯТА

НАЙ-ВЯРНОТО РЕШЕНИЕ Е МО ДА СИ ВЪРНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ БАЗИТЕ

Геноцидът срещу ЦСКА е едно от най-големите престъпления на управляващите през изминалия четвърт век. Водени от груба демагогия, исторически комплекси или от сляпа запалянковщина, мнозина от новоизлюпените политикани наложиха фактическа ликвидация на най-мощната и най-авторитетна спортна институция у нас. Разрушителният процес достигна своята кулминация на границата между стария и новия век, когато тогавашният военен министър Ноев подписа смъртната присъда на поделението, обозначаващо дружество ЦСКА.

Последствията са колкото очевидни, толкова и тъжни. България загуби олимпийския си флагман, осигуряващ повече от половината медали от най-важните международни спортни форуми, а обществото бе лишено от едно важно социално средище, възпроизвеждащо здраве, морал и патриотизъм. И кой спечели от тази самоцелна лустрация? Може би само шизофреничното его на онези политически шмекери, които след 10 ноември 89-та пуснаха в употреба пещерния лозунг, изпращащ ЦСКА в… Сибир?!

В общественото пространство от години върви дискусия за статута на армейските обекти, разпилени и опустошени от безстопанственост, злоупотреби и лошо управление. Първият абсурд по този казус се покрива с факта, че ЦСКА е единствената спортна организация, лишена от своя исторически дом или принудена да плаща тежки наеми за ползването му. Това се отнася както за футболния клуб, така и за другите дисциплини. Неслучайно постепенно залиняха или въобще изчезнаха от картата водещи армейски и национални спортове като лека атлетика, плуване, бокс, борба, вдигане тежести, колоездене, гребане, кану-каяк и т.н. Отделна тема е тежката съдба на игрите – баскетбол, волейбол, хандбал…

В същото време другото основно ведомствено дружество при предишната система – „Левски-Спартак“, запази органичната си връзка с МВР, макар и без добавката в името с давност от 45 години. Днешните ФК и СК „Левски“ ползват безплатно и безсрочно комплексите „Г. Аспарухов“ и „Г. Раковски“ плюс басейн „Спартак“. Нещо повече – неотдавна Сметната палата и специалната комисия на вътрешното министерство излязоха със заключение, че спортните обекти на МВР са предоставени неправомерно като по този начин бюджетът е ощетен с милиони от наеми, консумативи, общински такси…

Още по-красноречив за различния аршин е случаят с комплекс „Овча купел“, приватизиран от собствениците на  ФК „Славия“ по сенчестите схеми на печално известното дружество „Софийски имоти“. По един или друг начин бяха запазени, а някъде дори реновирани, и базите на доста общински и местни дружества. Така и трябва да бъде, тъй като става въпрос за спортна инфраструктура със съвсем конкретно социално предназначение. Логичният въпрос е – защо за всички може, а за ЦСКА – не?! Без съмнение – очевидна неравнопоставеност, намирисваща на гнила политическа спекулация.

Вторият фундаментален абсурд е решението за прехвърляне на армейските бази към спортното ведомство. Как така обектите на бившето ДФС „Левски-Спартак“ безпроблемно си останаха в портфолиото на МВР, докато „Армията“, Панчарево, „Червено знаме“ и другите военни имоти бяха формално зачислени към една структура с плаващ статут и минимален бюджет? Вероятно по тази причина държавата не е забила един пирон в новата си „придобивка“?

Същата констатация, впрочем, важи и за поредицата „собственици“ на ФК ЦСКА, които повече от две десетилетия неуморно търгуват с марката без да инвестират почти нищо в базите. Алибито им винаги води към „ принципала “ от Спортната палата и така омагьосаният кръг се затваря, въпреки периодични кампании за концесии, аренди и т.н.

Тъжната одисея на великия български клуб тръгна от началото на 90-те години, когато политическите фактори в М(Н)О решиха да ликвидират спортната марка на българската армия по същия начин както се избавиха от неудобното прилагателно „народна“. За съжаление и хората с пагони не се оказаха на висота и така делото на армейския генерал Добри Джуров и още десетки и стотици достойни български генерали и офицери бе поругано. ЦСКА е другото име на армията и това никога не трябва да се забравя! И да се знае, че уникалният модел на дружеството бе буквално прекопиран в старите държави от НАТО, които вкараха олимпийските дисциплини в свои- те армии. Докато тук разни политически недоразумения решиха да строшат „витрината на комунизма“ като едновременно умъртвиха и българския спорт, обезглавен и осакатен без своята ракета-носител.

Какво да се прави, откъде да се тръгне към възраждане? Най- вярното решение е на първо време МО да си върне правата върху базите по модела на МВР. При подобен статут ФК ЦСКА и другите клубове ще бъдат гарантирани от евентуални злонамерени или некомпетентни  действия от страна на един или друг „собственик“. За министерство с милиарден бюджет няма да бъде проблем да отделя средства за възстановяване и поддръжка на обектите. Оттук нататък МО би могло да развие публично-акционерно партньорство или да предостави ползването за дълъг срок на организации като „ЦСКА завинаги“, доказали своята гражданска ангажираност и отговорност.

И най-важното – по този начин българската армия ще реанимира историческата връзка със своето най-известно „поделение“, създадено преди 66 години! С всички произтичащи от това гаранции, че базите винаги ще вървят с армейските клубове и отбори. Отворени за военнослужещите и техните семейства, за децата и юношите, за млади и стари. За цялото ни болно общество, нуждаещо  се като от въздух от спорт  и духовност…

Георги Атанасов