Вече не ми /не ни/ остана ниска резолюция – няма за кога…
Все си мислех /нали животът бил такъв, какъвто го направят мислите ни…/, че не можем да понасяме пикселите на некачествеността през целия си живот…Нали уж се усъвършенстваме, цивилизоваме, а Научно-техническият прогрес изстрелва могъщо представата ни за качество в гигабайтове и мегапиксели до неподозирано ниво…
Усъвършенствайки технологично битието си, неусетно и необратимо изгубихме сетивността за качеството и стойността на човешкото. Ценностната ни система изгуби из консуматорската, комуникационно-потребителска джунгла стандартните измерения на човешките добродетели, и човешките отношения качествено яхнаха мегарезолюциите на глобалния свят… Качественият възход на потребителите изцяло подмени ценностите на природните закони и ние всички заживяхме в измисления свят на „ GOOGLE” и безапелационния медиен агресор – Телевизора.
Хора, за които Васил Левски е стадион, а „юнга” е бойлер, заживяха със самочувствието на богоизбрани – станаха антикомунисти, демократи, ликвидатори, юпита, борци за права и свободи, гербаджии, лявоотстъпници и дяснобезбожници – хора успешни, реализирали и осребрили посредствеността си в схемата на хаоса.
Летвата и критериите за Стойностност, за Национални идеали, Държавна доктрина, Родина, Личностна характеристика, Образователен ценз, Професионален опит, Приемственост между поколенията, Културни традиции, Историческа памет… и т.н. – тези критерии за България не са просто занемарени, те целево са унищожени и прототията, деградацията и наглостта триумфират от Улицата до Парламента през телевизионните екрани и примерите от цялото ни ежедневие и „развитие” на обществените отношения.
Тези принизени критерии на живота, подмяната на ценностите и добродетелите с масовизираната глобална система на посредствения консуматор, оцеляващ и преуспяващ според обема на шопинга в Мола, създават модела на съвременното общество – космополитно, безгръбначно, консуматорско, без принадлежност, вяра, обезкървено, обездухотворено и обезличено място, циганизиран протекторат на глобалния свят, наречен България…
И колкото повече хора като Григор Димитров ги бият в собствените им столици пред очите на кралици, принцове и всякакви „имперски велможи”, толкова повече ще се мачка този народ…
Управниците ще ходят на консултации, банкерите ще решават съдбите ни /без значение кои са имената им, колко са учили и криминални ли са биографиите им…/
Вече не ми остана ниска резолюция – няма за кога…
А на вас – скъпи сънародници ? !
Толкова безнадежден е протестът ни, че просто е безсмислен…
Защото това статукво не е „наше”, то се съгласува и утвърждава някъде там, където „Бжежински” избира кого да консултира от „Българския национален елит…”
Бог да пази България!
Лазар Мурджев
Be First to Comment